петък, 20 февруари 2015 г.

Калъфче за телефон

Преди няколко дни установих, че се нуждая от ново калъфче за телефона. Честно казано,  изобщо не ми се даваха, отново, десетки левове за едно от многото едни и същи калъфчета, които се предлагат на нашия пазар. 
 Реших да опитам да си направя калъф по мой вкус и спраямо нуждите ни... моите и на телефона. 
Порових малко в Pinterest
за вдъхновение. По някое време попаднах на ето ТОВА уроче, което малко модифицирах и напаснах в процеса на работа, спрямо желанието си и размерите на телефона ми. 
 Направих всичко с подръчни средства... плат от крачол на излязъл от употреба стар летен панталон, ластиче за коса, парче панделка, халка от някакъв рекламен ключодържател + самотно копче. Изработката ми отне около час и много се забавлявах. 
Надявам се да вдъхнових и убедих и вас колко е лесно, а аз обмислям следващата стъпка... калъфче за четеца ми :о)))
For English, please use Google translate on the side bar. Thank you!

вторник, 17 февруари 2015 г.

Какво четох през 2014


В началото на 2014 попаднах на една много вдъхновяваша публикация, на едно също толкова вдъхновяващо момиче (благодаря ти Ирина) ... "Любими книги 2013". Очаквам с нетърпение и тазгодишната й публикация относно любимите й книги през 2014. 
 Аз също се престраших да спретна един списък, макар и доста по-скормен.


Също като Ирина, макар и една година след нея, аз ще започна с "Аз преди теб" на Джоджо Мойс. Има защо... повярвайте ми. Книгата е окриляваща, натоварваща и същевременно разтоварваща. Когато я четеш си даваш сметка за всички тези дребни неща, които правиш без усилие, а са толкова ценни и важни. Няма да копирам ревюто на книгата за да не ви досадя, но горещо я препоръчвам.
 Изобщо тази писателка ми допадна изключително много и не се ограничих само до една нейна книга. Втората прочетена от мен бе "Момичето, което бях". 
Влюбих се в тази книга. Макар и да бях малко скептично настроена в началото заради информацията, че книгата скача от миналото в бъдещето и обратно... Чете се с лекота, увлича и дори подразни апетита ми за исторически романи, какъвто нямах представа, че имам... до сега :о)))
"Без Хоуп" (макар да има спор относно превода на заглавието) е интересен тийнроман с леко заплетен сюжет, любов и семейна драма, разбира се. Беше ми интересно да го прочета, направих го с лекота. Ала, дали защото в този момент съм била на друга вълна, или защото съм попреминала възрастта на главните герои, но за момента ще се въздържа от четенето на втората част. 
Луда книга, напълно в стила на Чък Паланюк. Доста различна е от Боен клуб, но ако сте преживели неговото прочитане... давайте без притеснение. Определено не е за всеки или както казват "не е за хора със слаби нерви", но аз лично изпитах някакво извратено удоволствие докато я четях. Хареса ми, направо... изкефи ме :о)))) Дори съм си приготвила още нещо негово за близко четене. :о))))
За по-плавно преминаване обратно към нормалните книги ми беше необходимо нещо такова. "Крайбрежната къща" ми се стори класически трилър роман. Смърт, разследване, подкупни ченгета и детективи готови на всичко... Чете се леко и не оставя големи следи. 
Отново Джоджо Мойс, този път с "Последното писмо от любимия". Определено посветена на хората търсещи любовта и намиращи я... в миналото, в бъдещето, а някои и в незабележимия колега от склада :о)))) Много свежа, в нейн стил... отново те кара да търсиш, да се вглеждаш и да живееш с усмивка, и сега. Ако започнете да се пристрастявате като мен можете да потърсите и новата й книга (която излезе скоро и все още не съм прочела за да коментитам) нарича се "Един + един".

Банално е да кажа, че "Къде отиваш, пътнико!" е книга за пътуване към себе си, или книга пътепис, или книга с леки религиозни отклонения... тя е нещо много повече. Ако имате вкус към забавните приключения, не се страхувате да се впускате в тях с фантазия и сте готови да ви се прииска да тръгнете по Ел Камино, ама истинския в Испания... прочетете я и РАДВАЙТЕ СЕ.
Може би е добре да напиша, че Ивинела Самуилова е съвременна българска авторка, която следя и чета от няколко години. Има приятен стил посветен на забавното справяне с проблемите. Книгите й са остроумни романи с елементи на психология, религия и самопомощ. Не ги пропускам и горещо ви препоръчвам да ги "опитате". 
Преди няколко реда споменах, че в мен се запали една особена страст, за която до сега не бях и подозирала че съществува... историческите романи. В нашата семейна библиотека (предполагам и във вашата), събирана още от родителите ми, има една поредица в няколко малки книжки. Озаглавена е "Прокълнатите крале" с автор Морис Дрюон. Винаги съм ги прескачала и съм правила голяма грешка. Поредицата е уникално съчетание от реалните исторически събития във Франция по време на управлението на Капетите или Капетингите и литературното умение и фантазия на Морис Дрюон. Изумително е как в тези книги имената от историята оживяват и се превръщат в истински хора каквито са били. Как сухите събития нахвърляни в учебниците стават драми, преплетени животи, игри на съдбата, случайността или любовта. 
Смятам, че тази поредища ще допадне както на любителите на историята, така също и на любителите на фентъзи епосите. Морис Дрюон е един от любимите автори на Джордж Р.Р. Мартин. 
Първата книга от поредицата вече е преиздадена и можете да я откриете в книжарниците в този вид:
Ако не ви се чака за останалите ще ги намерите в читанката
Аз лично скоро приключвам последната книга от поредицата - "Как един крал погубва Франция", но това ще остане за публикацията 2015.
Хубав ден от мен...

For English, please use Google translate on the side bar. Thank you!

Пак съм тук


Здравейте, мили приятели и последователи!
След почти половингодишното ми "изчезване" аз отново съм тук.
Не, не съм си забравила паролата за влизане в блога, не ми беше хакнат от недоброжелателни хакери или нещо такова... :о))))
Чисто и просто служебните ми ангажименти се умножиха x2 и не оставиха време за нищо друго през тези месеци.
Всяко зло за добро. Това време ми даде възможност да погледна под друг ъгъл на хобито си и изобщо на свободното си време като цяло.
Сдобих се и с желание за нещо по-различно, надявам се да имам възможността да го осъществя.
До скоро...

For English, please use Google translate on the side bar. Thank you!
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...