вторник, 17 февруари 2015 г.

Какво четох през 2014


В началото на 2014 попаднах на една много вдъхновяваша публикация, на едно също толкова вдъхновяващо момиче (благодаря ти Ирина) ... "Любими книги 2013". Очаквам с нетърпение и тазгодишната й публикация относно любимите й книги през 2014. 
 Аз също се престраших да спретна един списък, макар и доста по-скормен.


Също като Ирина, макар и една година след нея, аз ще започна с "Аз преди теб" на Джоджо Мойс. Има защо... повярвайте ми. Книгата е окриляваща, натоварваща и същевременно разтоварваща. Когато я четеш си даваш сметка за всички тези дребни неща, които правиш без усилие, а са толкова ценни и важни. Няма да копирам ревюто на книгата за да не ви досадя, но горещо я препоръчвам.
 Изобщо тази писателка ми допадна изключително много и не се ограничих само до една нейна книга. Втората прочетена от мен бе "Момичето, което бях". 
Влюбих се в тази книга. Макар и да бях малко скептично настроена в началото заради информацията, че книгата скача от миналото в бъдещето и обратно... Чете се с лекота, увлича и дори подразни апетита ми за исторически романи, какъвто нямах представа, че имам... до сега :о)))
"Без Хоуп" (макар да има спор относно превода на заглавието) е интересен тийнроман с леко заплетен сюжет, любов и семейна драма, разбира се. Беше ми интересно да го прочета, направих го с лекота. Ала, дали защото в този момент съм била на друга вълна, или защото съм попреминала възрастта на главните герои, но за момента ще се въздържа от четенето на втората част. 
Луда книга, напълно в стила на Чък Паланюк. Доста различна е от Боен клуб, но ако сте преживели неговото прочитане... давайте без притеснение. Определено не е за всеки или както казват "не е за хора със слаби нерви", но аз лично изпитах някакво извратено удоволствие докато я четях. Хареса ми, направо... изкефи ме :о)))) Дори съм си приготвила още нещо негово за близко четене. :о))))
За по-плавно преминаване обратно към нормалните книги ми беше необходимо нещо такова. "Крайбрежната къща" ми се стори класически трилър роман. Смърт, разследване, подкупни ченгета и детективи готови на всичко... Чете се леко и не оставя големи следи. 
Отново Джоджо Мойс, този път с "Последното писмо от любимия". Определено посветена на хората търсещи любовта и намиращи я... в миналото, в бъдещето, а някои и в незабележимия колега от склада :о)))) Много свежа, в нейн стил... отново те кара да търсиш, да се вглеждаш и да живееш с усмивка, и сега. Ако започнете да се пристрастявате като мен можете да потърсите и новата й книга (която излезе скоро и все още не съм прочела за да коментитам) нарича се "Един + един".

Банално е да кажа, че "Къде отиваш, пътнико!" е книга за пътуване към себе си, или книга пътепис, или книга с леки религиозни отклонения... тя е нещо много повече. Ако имате вкус към забавните приключения, не се страхувате да се впускате в тях с фантазия и сте готови да ви се прииска да тръгнете по Ел Камино, ама истинския в Испания... прочетете я и РАДВАЙТЕ СЕ.
Може би е добре да напиша, че Ивинела Самуилова е съвременна българска авторка, която следя и чета от няколко години. Има приятен стил посветен на забавното справяне с проблемите. Книгите й са остроумни романи с елементи на психология, религия и самопомощ. Не ги пропускам и горещо ви препоръчвам да ги "опитате". 
Преди няколко реда споменах, че в мен се запали една особена страст, за която до сега не бях и подозирала че съществува... историческите романи. В нашата семейна библиотека (предполагам и във вашата), събирана още от родителите ми, има една поредица в няколко малки книжки. Озаглавена е "Прокълнатите крале" с автор Морис Дрюон. Винаги съм ги прескачала и съм правила голяма грешка. Поредицата е уникално съчетание от реалните исторически събития във Франция по време на управлението на Капетите или Капетингите и литературното умение и фантазия на Морис Дрюон. Изумително е как в тези книги имената от историята оживяват и се превръщат в истински хора каквито са били. Как сухите събития нахвърляни в учебниците стават драми, преплетени животи, игри на съдбата, случайността или любовта. 
Смятам, че тази поредища ще допадне както на любителите на историята, така също и на любителите на фентъзи епосите. Морис Дрюон е един от любимите автори на Джордж Р.Р. Мартин. 
Първата книга от поредицата вече е преиздадена и можете да я откриете в книжарниците в този вид:
Ако не ви се чака за останалите ще ги намерите в читанката
Аз лично скоро приключвам последната книга от поредицата - "Как един крал погубва Франция", но това ще остане за публикацията 2015.
Хубав ден от мен...

For English, please use Google translate on the side bar. Thank you!

3 коментара:

  1. Ехаааа :) Супер и аз прочетох на Колин Хувър и двете книги Без Хоуп е също добра :) Заслужава си да прочетеш едни и същи ситуации през очите на друг човек :) Мое мнение ;)
    Мисля да почвам другите две книги на Джоджо Мойс и на Иванела Самуилова - Къде отиваш пътнико :) след коментарите ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Радвам се, че откриваш време за четене на книги. Аз тази година успях да прочета 2 книжки докато се препичах на плажа и стига толкоз. Не че не ми се чете, даже наскоро си купих нова книга, но не е ясно кога ще я прочета.
    Пожелавам ти още много хубави, завладяващи и интересни книги да прочетеш през настоящата година!

    ОтговорИзтриване
  3. Набелязах си някои за четене през 2015.:) А тази от последната картинка прочетох вече- на мен ми хареса:) Ще си помисля кои са всички книги,които прочетох през 2014, за тази година вече съм започнала да си записвам какво съм прочела и надявам се догодина и аз да имам такава публикация.

    ОтговорИзтриване

Вашето мнение е важно за мен!
Your opinion is important to me!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...